Жил сабе дед да баба, и было у них три сына': два разумных, а третий дурень — по имяни Иван, по прозванию По'пялов.
Ён двенадцать лет ляжав у по'пяле[[1 — В золе (Т.е.на печке).
]], вопасля' таго встав из по'пялу и як стряхнувся, дак из яго злятело шесть пудов по'пялу.
В том царстве, где жив Иван, не было дня, а всё ночь; ета зрабив змей.
Во иван и абазва'вся, штоб истра'бить етаго змея, да и ка'жа свайму батьку: «Тату! Зраби мини куцабу'[[2 — Дубину.]] в пять пудов».
Узявши тую куцабу', ён пашо'в на по'ля и кинув яе' угару'[[3 — Вверх.
]] и пашо'в дамо'в.
На дру'гий день пришо'в иван на по'ля, на то'я ме'ста, где падкинув куцабу', наста'вив лоб — як лятить тая куцаба', як уда'ря яго в лоб, да и разбилась надво'я.
Иван пришо'в дамов да и ка'жа свайму батьку: «Тату! Зраби мини другую куцабу' в десять пудов».
Узявши тую куцабу', иван пашо'в на по'ля да и кинув яе' угару': лятела тая куцаба' три дни и три ночи.
На четвертый день пашо'в иван на то'я ме'ста — як лятить тая куцаба'; ён наста'вив калено, и тая куцаба' разбилась на три части.
По'пялов, пришо'вши дамо'в, загада'в[[4 — Заставил.
]] батьку зрабить третью куцабу' у пятнадцать пудов.
Узяв тую куцабу', пришов на по'ля и падкинув яе' угару': лятела тая куцаба' шесть дней.
На сёмый день иван пашо'в на то'я ме'ста; лятить тая куцаба', як уда'рицца аб лоб Иванав, дак аж лоб падався.
Во ён ка'жа: «Ета куцаба' издержа змея!»Во, сабравшись, иван паехав с брата'ми пабивать таго змея.
Едя ён да едя, аж стаить хатка на куриной ножке, а в той хатце живе' змей.
Яны та'матка[[5 — Там.]] астанавились.
иван павесив сваи рукавицы да ка'жа брата'м: «Як из маих рукавиц патяче' кровь, дак прибега'йте ка мне на по'мачь».
Сказавши ета, иван пашо'в у хату и сев пад масто'м[[6 — Мост (мостить) — пол.
]] — аж едя змей на трёх галава'х: конь, спаткну'вся, сабака завыла, сокол затвеле'в[[7 — Захирел (Ред.]].
Змей гаво'ря: «Чаго ты, конь, спаткну'вся, сабака завыла, сокол затвеле'в " — „Якжа мини не спатыкацца, — ка'жа конь, — кали пад масто'м сядить Иван По'пялов“.
Во' змей и ка'жа: „Выхади-ка суда', Иванушка! Памеряем с табою силы“.
Ён выхо'дя, и стали яны бицца.
иван пабив таго змея да и сев изно'ва пад мост.
Едя другий змей на шести галавах; ён и таго змея пабив — аж е'дя третий на двенадцати галавах.
Ён и с тым став бицца и збив яму девять галов: не стало у змея силы.
Глядять яны — аж лятить во'ран и кричить: „Кровь! Кровь!“ Змей и ка'жа таму во'рану: „Ляти да маей жо'нки; яна заесть Ивана По'пялова“.
А ён ка'жа: „Ляти к маим брата'м; як яны приедуть, мы етаго змея убьем и тябе мяса аставим“.
Во'ран паслу'хав Ивана, палятев к яго брата'м да и став ка'ркать над их галавами.
Браты' праснулись и, пачувши во'ранав крик, пабегли на по'мачь к брату; убили таго змея, взяли зме'еву галаву', и, пришо'вши к яго хате, яны разламили галаву' — и став белый свет па всяму царству.
Пабивши змея, иван По'пялов с брата'ми пае'хав дамо'в и забыв взять рукавицы; вяле'в брата'м падаждать яго, а сам вярнувся за рукавицами.
Як падъехав к ха'те и хатев взять рукавицы, глядить — аж там змеиха и змее'вы дочки' размавля'ють[[8 — Разговаривают.]] праме'ж сабою.
Ён зрабився като'м да и став курня'вкать[[9 — Мяукать.]] пад дверями.
Яны пустили яго у хату.
Ён, выслухавши всё, што яны гаварили, ухватив рукавицы и пабег.
Прибегши к брата'м, сев на каня; во яны и паехали.
Едуть яны да едуть; во пред ими зелёный луг, а на том лугу падушки шавко'вые.
Во братья и кажуть: «Папасём ту'точка[[10 — Тут.
]] каней и сами аддышем"[[11 — Отдохнем.]].
иван ка'жа: „Пасто'йтя, братцы!“ — да, узявши куцабу', ударив па падушкам; из тых падушак патякла кровь.
Во яны паехали дальше.
Едуть, едуть — аж стаить ябланька, и на той ябланьке залатые и сребряные яблачки.
Во братья и кажуть: „Давайтя зъедим па яблачку“.
Иван гаво'ря: „Пастойтя, братцы! Я папробую“, — и, узявши куцабу', ударив па той яблане; из яе' патякла кровь.
Яны и паехали дальше.
Едуть яны да едуть, во пред ими крыница[[12 — Ключ, родник.]].
Братья и кажуть: „Напьёмся вады“.
А иван По'пялов и гаво'ря: „Стойте, братцы!“ Узявши куцабу', ён ударив па крынице, и из той вады зрабилася кровь.
Луг, шавко'вые падушки, ябланя и крыница — ета всё были дочки' зме'евы.
Пабивши зме'евых до'чак, иван По'пялов паехав с брата'ми дамо'в — аж лятить за ими змеиха, раззявила рот ад неба да земли и хатела Ивана праглинуть[[13 — Проглотить; глита'ть — глотать с жадностью.
]], иван и браты' яго кинули ей три пуды соли.
Яна праглину'ла тую соль, падумавши, што то иван По'пялов, а дале як рассмакавала[[14 — Распробовала.
]] тую соль и убачила[[15 — Увидела.
]], што ета не Иван, пабегла знова вслед.
Во ён бача, што беда, як припустив каня да и схава'вся[[16 — Спрятался.
]] у кузню к Кузьме и Демьяну за двенадцать дверей.
Змеиха прилятела да и ка'жа Кузьме и Демьяну: «Адда'йтя мини Ивана По'пялова!» А яны кажуть: «Пралижи языком двенадцать дверей да и бери!» Змеиха зачала лизать двери;, а яны разагрели железные щипцы, и як только яна прасу'нула язык у кузню — яны ухватили яе' за язык и начали бить малата'ми.
Убивши змеиху, спалили и по'пял па ветру рассыпали, а сами паехали дамо'в; стали жить да паживать, гулять да пиравать, мед да вино папивать.
И я там быв, вино пив, и в роте не было', а па бараде только тякло.
